Човешката ехолокация е възможността на хората да откриват обектите чрез долавяне на отзвука от самите обекти посредством активно произвеждане на звучи като: щракане с пръсти, тракане с език, леко потропване с крак, почукване на бастун, Хората, които тренират ориентиране чрез ехолокация могат да интерпретират звуковите вълни отразени от близките обекти, идентифицирайки със сравнителна точност тяхното място и размер.
Много хора с нарушено зрение използват пасивно ехото от естествената среда, за да уловят детайлите от заобикалящата ги среда. Има такива, които активно произвеждат щракане с език и това им помага да преценят с точност информацията за предметите около тях. Както пасивната, така и активната ехолокация дават възможност на хората с нарушено зрение да опознаят заобикалящата ги средата.
Ехото и други звуци могат да предават пространствена информация, която в много отношения наподобява предаването на информация чрез светлина. Ехото прави налична информацията за природата и подредбата на обектите и особеностите на средата като: стени, входове и ниши, стълбове, бордюри, стъпала, дървета, движещи се обекти и много други. Ехото може да даде детайлна информация за локацията и разположението на обектите, за размерите - колко са големи обектите и тяхната основна форма, както и дали са плътни или кухи.
Зрението и слуха са тясно свързани в това, че могат да преработват отразените вълни от енергия. Слуховата и зрителната системи могат да извличат голямо количество информация за обстановката чрез интерпретиране на сложни комплексни модели от получената отразена енергия. Също така учените са открили, че зрителната кора в мозъците на незрящите става активна, когато се използват или стимулират слуховите зони или други сетива.
Ехолокацията е въведена като термин през 1944 г. от зоолога Доналд Грифин. Сведения за а незрящи, които са били способни да локализират тихи обекти датират от 1749г. Човешката ехолокация е започнала да добива известност през 1950г. Едни от най-изявените хора, допринесли за разпространението и използването на ехолокацията са: Daniel Kish, Ben Underwood, Thomas Tajo, Tom De Witte, Dr. Lawrence Scadden, Lucas Murray, Kevin Warwick, Juan Ruiz
Тук ще разкажа малко повече за Даниел Киш и Бен Ъндърууд, с които ще се срещнете и в Men with amazing senses.
Ехолокацията е развита допълнително като метод и практика от Даниел Киш. Той е основател на неправителствената организация World Access for the Blind. Води практики на незрящи тийнейджъри, свързани с планински преходи и туризъм, както и планинско колоездене и ги учи как да се ориентират в непознат район безопасно с така наречената FlashSonar техника. Киш губи зрението си на 13 месеца от рак на ретината. Още като дете се научава да прави палатален звук (Palatal click) с език, а сега обучава други хора с увредено зрение как да използват ехолокацията.
На двегодишна възраст Бен Ъндърууд е бил диагностициран с рак на ретината, остава без зрение на три години.
Само на пет години той се научава да използва ехолокацията. Можел е да открива локацията на обекти чрез постоянно тракащи звуци с език. Благодарение на ехолокацията и начина, по който я използва Бен е можел да тича, да играе баскетбол, да кара колело и скейтборд. Той е бил един от най-опитните човешки ехолокатори.
Comments