Теорията, която описва основните градивни части на материята – атомите и техните съставни елементи, се нарича квантова физика. Едно от големите открития на този дял от физиката е, че елементарните частици могат да се държат и като частица и като вълна.
Физиците определят тези явления като кванти и смятат, че те са основният материал, от който е изградена Вселената.
Съществуват неопровержими доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато например един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна.
Според Копенхагенската интерпретация, актът на „наблюдението” на една микроскопична частица като атома е от съдбоносно значение. Точно този акт принуждава атома да вземе решение къде точно иска да бъде и да се задържи само на това единствено място от всички други възможни.
Още в средата на 20 век, големите учени – Идлис, Уитроу и Дикс предлагат така наречения антропен принцип:
„За съществуването на Вселената е необходимо на пределен етап в нея да се появят наблюдатели.”
Този принцип предполага, че всеки квантов обект се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в едно по-определено, конкретно състояние.
Функцията на съзнанието е в това да избира един от алтернативните резултати на квантовото измерване.
Докато изборът не е направен, съществува само квантовата картина с присъщата й множественост на алтернативи. Може да се каже и така: само изборът на алтернатива определя какво става в реалността. Но нали именно това е което се подразбира под осъзнаване: само осъзнатото отговаря на въпроса какво става в реалността. По такъв начин хипотезата за осъзнаване на реалността с квантовата селекция напълно съответства на нашата интуиция.
Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа Цялото. Съвременните идеи от най-новите изследвания в квантовата физика и неврофизиологията са, че Вселената е Гигантска Холограма и във всяка нейна част (както и в човека) се съдържа информация за цялото. Тази идея я има и в най-древните учения и в будизма – че всеки от нас е Бог, във всеки от нас има частица от Божественото и ние можем да открием истината за света като опознаем себе си. Тази Божествена част от нас може би е скрита в подсъзнанието.
„Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена. Това, което е „извън нас“, е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят.“
Според известения неврофизиолог Карл Прибрам това не означава, че няма нищо извън нас. Това означава, че светът има два различни аспекта на неговата реалност. Ние го възприемаме, такъв, какъвто го познаваме благодарение на нашето зрение, но ако сме лишени от зрението си ще преживеем света като една интерференчна* (вълноподобна) картина.
Въпросът, който започва да безпокои Прибрам, е: „Ако картината на реалността в нашите мозъци изобщо не е картина, а холограма, на какво е холограма тя?“ „Коя е истинската реалност – привидно обективният свят, преживяван от наблюдателя или мъглявината от интерференчни структури, записани от мозъка?“ Кой от тези аспекти е реален и кой – илюзия?
Триизмерността не е единственият забележителен аспект на холограмите. Друго нейно специфично качество е, че информацията за цялото се съдържа във всяка нейна част.
Тъй като мозъкът е холограма, спомените не се съдържат в едно определено място, а са във всяка негова част. Изследванията на големия невропсихолог – Карл Лешли доказват това. Той тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато преминават през лабиринт. След като отстранява различни части на мозъците им и отново ги пуска в лабиринта, той открива, че плъховете продължават да изпълняват същите задачи.
Споменът не е единственото нещо, което мозъкът може да обработи холографски.
Зрението също е холографско. Друго откритие на Лешли е, че зрителните центрове на мозъка са удивително устойчиви на хирургическо изрязване. Той открива, че дори след като се отстрани до 90% от зрителната кора на плъх, животното все още може да изпълнява задачи, изискващи сложни зрителни умения. По същия начин проведено от Прибрам изследване разкрива, че до 98% от оптичните нерви на котка могат да бъдат прекъснати, без сериозно да се накърни нейната способност да изпълнява сложни зрителни задачи.
Информация за Вселената, за Цялото се съдържа във всяка нейна част, в нас самите и във всяка наша клетка:
„Прибрам например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света извън нас“.
Може би Светът е като бялата Светлина, която отразява всички цветове. Той е нищо, което отразява всичко, субстанция, която съдържа в себе си потенциала на всичко и отразява това, което се „осветява“ с възприятията. Когато възприятията се променят, променя се и светът за нас. Ако в хода на еволюцията човек придобие и други сетива, ще види света по различен начин. Но не света се променя, той си е същия и сега, променят се само възприятията…
* Интерференцията е структура на пресичане, която се получава, когато две или повече вълни, например водни, се пресрещат. Всеки вълноподобен феномен може да създаде интерференчна картина, включително светлината и радиовълните.
Използвана литература:
„Холографската вселена” Майкъл Толбот
Comments